"О либе драго, нека крием
ний нашата любов и страст,
с невинна хитрост да отбием
вси людски погледи от нас."
Любовните трепети, младостта, радостта и душевната свобода. Те също са част от живота, те също могат да вълнуват едно сърце, макар на фона на войни и загуби. "Майска китка" дава един по-различен прочит на живота и за миг отклонява поглед от битките и теглилата. Мъката и тъгата не са задължителни и неизбежни, а любовта и сатирата предлагат изкушаващо спасение от сивотата на ежедневието.

Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението "Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ ("Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема ("В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като "хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича "патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.