"И тъй душа ми, кат се побуни,гуслата грабвам, струните скъсвам"Певецът става борец за свобода. Струните са скъсани. Бунтовникът е готов да се жертва в името на България. "Пряпорец и гусла" е първата стихосбирка на Вазов, която той пише по време на престоя си в Букурещ. Революционери като Ботев и Стамболов го вдъхновяват и той посвещава стиховете си на българските борци, на въстаниците, подготвящи Априлското въстание и на тези дали живота си по време на всички опълчения. Опасността да бъде преследван от Османската империя е реална, но Вазов поема този риск в името на делото си."Кураж, другари! Бог ще ни брани!Смърт на вековни, черни тирани!"-

Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението "Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ ("Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема ("В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като "хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича "патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.