"На черната робия
да гине памятта!
И дор сме на света,
ще бъде България
свободна и една!"
"Марш и други стихотворения" вплита контрастните настроения на две епохи – пред- и следосвобожденската. Възхваляването на смелостта на българи и руснаци прелива в критика към отслабената гражданска позиция, притихнал патриотизъм и замряло родолюбие. Робството е изхвърлено, апатията и егоизмът са приветствани.
"Ще си скъташ ти жълтички
за един чифлик;
...но ще викнат по теб всички:
"Долу ти, мръсник!
Твоя баща стар войвода
си проля кръвта,
ти изедник на народа
как стана сега?""

Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението "Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ ("Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема ("В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като "хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича "патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.